Среднощен експрес

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува актрисата Боряна Йовчева – невероятно талантлив, смислен и вдъхновяващ творец и човек, не само заради актьорските си умения, но и защото е сред онези представители на тази гилдия, които не се притесняват да изразяват открито личната си, гражданска позиция по невралгичните теми в обществото ни. За отдадеността си на важните обществени каузи, на които се е посветила, през миналата година Боряна беше удостоена с приза „дигитален будител“ в кампанията на българския хелзинкски комитет. Говорим си за двете изключително интересни и нетрадиционни заглавия с нейно участие, появили се от началото на 2026 г. в репертоара на два от водещите софийски театри – „Жената конбини“ с режисьор Марий Росен, по романа на японската писателка Саяка Мурата, на сцена Апостол Карамитев в Народния театър и авторското представление на Георг Жено и Анастасия Тарханова „Лейди Макбет или седем начина да убиеш някого“, на сцената на театър 199. И още, за документалния проект „Да живее България“, чието трето издание можете да гледате на 5 май в Топлоцентрала, за курсовете по актьорско майсторство за любители – още една от личните ѝ каузи, за нуждата от промяна както в сферата на културата, така и в обществен, и политически план.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ имам щастието да ви срещна с биатлонистката Лора Христова, която преди малко повече от месец, на зимните олимпийски игри в Милано-Кортина, спечели бронзов медал в индивидуалния старт на 15 км и само на 22-годишна възраст се изкачи на почетната стълбичка, повече от две десетилетия след олимпийския триумф на Катя Дафовска, последван от бронза на Ирина Никулчина. Говорим си за стойността на това отличие и мястото, което то заема в нейната личностна скала, за спецификата на биатлона, съчетаващ в себе си две, на пръв поглед, несъвместими една с друга дисциплини – ски бягането и стрелбата, за безупречните ѝ изяви на огневия рубеж в Италия, превърнали я в биатлонистката с най-малко сгрешени изстрели на олимпийските игри, за титулуваните специалисти в треньорския ни щаб и тяхната методика на работа, за съотборничките ѝ в националния отбор, за най-ярките спомени, които са се запечатали в съзнанието ѝ от онзи незабравим 11 февруари – денят, в който спечели олимпийския медал. И още, за първите ѝ стъпки в биатлона, за сериозните ѝ успехи в летния биатлон, за целите, които ще преследва през новия сезон и за мечтата ѝ да лети – и в буквалния, и в метафоричния смисъл на думата. Каня ви на вълнуващо пътешествие в света на Лора Христова – едно момиче, което благодарение на чара и успехите си се превръща в един от най-красивите ни посланици по света и е прекрасно, че тепърва много хора ще опознават страната ни именно чрез нея.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува режисьорът и директор на театрална работилница Сфумато – професор Маргарита Младенова, всяка среща с която е предпоставка за един смислен и задълбочен разговор, както за професионалния ѝ път в театъра, така и за духа на времето, в което живеем. Разговор, който е в състояние да вдъхнови всеки чувствителен и интелигентен човек да търси по-често съприкосновение със света на изкуството. Говорим си за най-новото ѝ заглавие в репертоара на Сфумато – „Трябва и някакво действие, Хамлете“ по кратките разкази на Боян Крачолов, за новата версия на спектакъла по романа „Идиот“ на Достоевски, за ролята си в който младата актриса Паола Маравиля получи тазгодишната награда Икар за дебют, за отвореното писмо на професор Младенова и нейната позиция по отношение на недостатъците в системата за финансиране на българските театри, за това кога допуснахме презумпцията за невинност – един от фундаментите на правовата държава, на практика да бъде погазена и превърната в презумпция за виновност, за проекта „Пристройката“, за младите в изкуството, и още, и още.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ви срещаме с поетесата и писател Ирена Иванова, позната с литературния си псевдоним Рене Карабаш. Водим разговора с нея само ден след като стана ясно, че англоезичното издание на дебютния ѝ роман „Остайница“ попадна в краткия списък от 6 романа, които на 19 май ще се борят за тазгодишната литературна награда Букър. Три години след Георги Господинов и „Времеубежище“ има реален шанс български роман да завоюва това престижно отличие. Освен това вече можете да откриете на книжния пазар най-новата стихосбирка на Рене Карабаш – „Някой ме вика по име“, издание на Жанет 45, чието официално представяне ще бъде на 8 април в клуб „Mixtape“. Говорим си за огромното предизвикателство Букър, за „Остайница“ и нейния прием от страна на читателите в различните държави, където е преведена, за стила на писане на Рене, силно напомнящ на „магическия реализъм“, за филмът, заснет миналото лято по романа с режисьор Костадин Бонев, за стиховете ѝ, за творческата академия „Заешка дупка“ и за новия ѝ роман, действието в който ще се развива на полуостров Атон.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостуват младите актьори от трупата на Малък градски театър зад канала Богдан Бухалов и Христина Джурова броени дни след премиерата на най-новото заглавие в репертоара на този театър – спектакълът „Трейнспотинг“ по емблематичния роман на Ървин Уелш, реализиран на сцена от Елица Йовчева. Говорим си за сериозната провокация, която отправят към актьорите директния диалог с публиката, циничния език – отличителна черта на „in your face“ театъра и непрекъснатото преливане от иронични коментари и едно по-дистанцирано пресъздаване на събитията към дълбоко потапяне в самите образи, за това илюзия ли е, че хероинът може да ти помогне да намериш смисъла, когато животът ти е скучен и безсмислен или, обратното, именно той премахва всичките ти илюзии, за нуждата да не осъждаме, а да се опитаме да разберем хората, зависими от наркотиците, за работата с Елица Йовчева, импровизациите и участието на актьорите в изграждането на силно въздействащите движенчески и танцови етюди в представлението. И още, за първия сезон на Хриси като член на трупата на театър „зад канала“ и за партньорството им с Богдан и на сцената, и в живота.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/