Среднощен експрес

В първото издание на предаването „Без маски“ за 2026 г. ви предлагаме разговор за едно ново театрално пространство, което отваря врати в София с идеята да приютява представленията на свободните артисти и да се превърне в още една сцена, на която да се ражда модерно, високохудожествено изкуство. Името му е Театър ОЗ, а в студиото са неговите създатели – актьорите Савина Бързева и Илиян Марков, както и тяхната млада колежка Анна-Мария Влаева. Говорим си за пътя, който извървяха, за да сбъднат една близо 15-годишна своя мечта, за близките и дългосрочни цели на Театър О3, за представленията, които са част от програмата за месец януари, за финансовото обезпечаване на новото пространство, за мъчната участ да си независим актьор и с колко много задачи, различни от художествено-творческите се налага да се нагърбиш, за да доведеш едно такова начинание до успешен край. И още, за пътя на Анна-Мария в изкуството, от Виена до класа на Теди Москов в театралния колеж Любен Гройс, за младежката школа Студио Театър О3, ръководена от Савина и за моноспектакъла на Илиян „Дърво без корен“ по разкази на Хайтов, с който той вече близо четири години обикаля цялата страна.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В последния за 2025 г. епизод на подкаста „Среднощен експрес“, в навечерието на един от най-големите християнски празници ви срещаме с негово високо преподобие архимандрит Никанор, чийто път от светския живот към църквата и манастира е изключително интересен. Той е учил финанси, търгувал е с акции на Уолстрийт, работил е като анализатор за най-престижните инвестиционни дружества у нас в края на 90-те години и в началото на новия век. А като монах и игумен на църногорския манастир „Свети Свети Кузма и Дамян“ край село Гигинци, на 60 километра западно от София, привлече за него държавни субсидии, евросредства и частни дарения за милиони и от едни полусрутени сгради сътвори храм и манастир, превърнали се в истински духовен център, където храната и нощувките са безплатни. Говорим си за онова, най-същественото, което всеки човек трябва да знае ако иска да се докосне до смисъла и духовната същност на Рождество Христово, за това имаме ли нужда от нови апостоли днес, умеем ли ние българите да тачим и съхраняваме традициите си, в това число и християнските ценности и морал, защо се оказва, че може би най-трудното нещо в днешния агресивен свят е умението да прощаваме, пътят към прошката. И още, за войната в Украйна и позицията на нашата православна църква, грях ли е да убиваш хора на фронта и да освещаваш оръжията, с които убиваш. Завършваме с благослов и послание на архимандрит Никанор към всички наши слушатели.Светли празници и благодаря, че ви има!Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В последното издание на предаването „Без маски“ за 2025 г. ни гостуват режисьорът Ростислав Георгиев – тазгодишният носител на награда Аскеер за „изгряваща звезда“ и младата актриса Лора Тенчева. Поводът за срещата ни с тях е съвместното им представление „Вирхова приказка“ – театрална акция, вдъхновена от поезията на Мария Вирхов – един от най-мощните и трагични гласове сред новата поетична вълна, появила се в литературния ни живот през 90-те години. Говорим си за пътя на представлението, тръгнал от „малкия сезон“ на Сфумато, за предизвикателството да превърнеш „ъндърграунд“ стиховете на Маша Вирхов в театрален спектакъл, за възможността на екипа да получи достъп до нейни архивни, непубликувани до сега текстове, част от които звучат от сцената, за това как се живее, изповядвайки перманентен бунт към света и остава ли и днес неразбрана Мария Вирхов – близо 15 години след като реши да си тръгне от този свят. И още, за руската линия, открояваща се в творческата биография на Ростислав през последните две години, както и за първите професионални изяви на Лора на независимата сцена.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ ни гостува певицата Михаела Маринова – едно от най-талантливите и вдъхновяващи имена в българската поп-музика. Преди броени дни Михаела направи своя дебют на театрално-музикалната сцена с ролята на Сали Боулс в емблематичния мюзикъл „Кабаре“ под режисурата на Валентин Ганев – най-новото заглавие в репертоара на държавния музикален театър. Говорим си за чисто актьорските предизвикателства, съпътствали този неин впечатляващ дебют, за допирните точки между нея и героинята ѝ Сали, за това кои са най-сложните от музикантска гледна точка парчета в този мюзикъл, за различното звучене, което Михаела постига тук в сравнение с начина, по който сме я чували да пее по време на концертите си. И още, през тази година младата певица отпразнува 10 години на музикалната сцена. Връщаме се към незабравимия ѝ концерт през месец септември, превърнал се в кулминацията на този юбилей, самата тя споделя как са се променили мечтите ѝ през този период, какво е разбрала за себе си в музиката и за таланта си днес, десет години по-късно. Спираме вниманието си и на най-новата ѝ песен „Ако можех“ – съвместен дует с Тино, както и на още една нейна колаборация от 2025 г. – с един от най-интересните и красиви гласове на българската музикална сцена – Кристиан Костов. Гледайте „Кабаре“ с Михаела Маринова на 30 януари в музикалния театър.Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ на 8 декември, по случай студентския празник ни гостуват четири момичета, студентки по актьорско майсторство от различни класове в НАТФИЗ. В студиото са Симона Юлиянова – студент, III курс в класа на професор Атанас Атанасов, Евелина Бибова – студент II курс в класа на професор Пенко Господинов, Грета Георгиева – студент II курс, профил Мюзикъл с ръководител професор Пенко Господинов и Лиана Димитрова – студент I курс в класа на професор Ивайло Христов. Говорим си за първите им стъпки в професията, за уроците и азбучните истини, свързани с изкуството, които усвояват в движение от своите преподаватели, за празника, за дипломните спектакли или публични изпити, които подготвят и до къде се простират най-смелите им лични и професионални мечти. Докато записвахме този разговор дори не подозирах, че само няколко часа по-късно поколението, представители на което са Симона, Евелина, Грета и Лиана, ще ни даде безценен урок по гражданска нетърпимост, свободомислие и желание за промяна. Това прави срещата ми с тях още по-ценна. И си спомних за една песен на Георги Минчев, две от строфите на която бих искал да цитирам тук. Тя беше написана и изпята преди 30 години по друг повод, но някак напълно отговаря на чувствата ми към тези млади хора:Благодарим ви! И простетеЗа това, че не повярвахме във вас!Благодарим ви! И дано не спрете!Дано настъпи българският час!Благодарим ви! И дано пъкЦял живот така да ни върви.Не беше честно късметът ни да бъде вечно опак.Все някой трябваше надеждата да съживи.„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/