Среднощен експрес

В поредния маршрут на нашия експрес ще ви отведем в света на киното, фокусирайки се върху един от най-важните компоненти при изграждането на филмовия разказ – визуалната естетика, работата с камера. Гостува ни един от най-ярките и разпознаваеми оператори в българското кино Мартин Балкански. Той има вече няколко пълнометражни филма в биографията си, сред които „18“ и „Оста на живота“ на Атанас Христосков, „Доза щастие“, „Диада“ и „Брънч за начинаещи“ на Яна Титова, „Клас 90“ на Бойко Боянов. С Яна предстои да снимат филм за Лили Иванова. Работил е като оператор и в някои от най-популярните български сериали. Говорим си за пътя му в професията, за късмета и щастието да се учи от такива корифеи в операторското майсторство като Емил Христов и Рали Ралчев, за филмите на Иван Черкелов и колко сериозна школа се оказват те за него, за симбиозата между режисьор и оператор и може ли операторът да повлияе не само на естетиката, но по-дълбоко и на самата история на филма, затова разумът или интуицията надделяват при работата на терен, за новите технологии и изкуствения интелект. По тези и други интересни теми беседваме с Марти в продължение на час и половина.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува обичаният наш актьор, режисьор и преподавател в НАТФИЗ професор Ивайло Христов. Поводът за срещата ни е най-новия му спектакъл, по един от вечните сюжети в световната драматургия – Чеховата „Чайка“, на сцената на младежкия театър Николай Бинев. Говорим си за тази негова първа професионална експедиция в художествения свят на Чехов, за онова, което превръща „Чайка“ в пиесата-флагман на модерния театър, за избора му да повери ролята на Нина Заречная на едно момиче от новия му клас – първокурсничката в НАТФИЗ Цветина Михайлова и рисковете, които крие в себе си едно такова решение, за символът-образ на чайката, закодиран и в заглавието на драматургичната творба, за жанровите й особености и защо Чехов я определя като комедия, за любовните несъвпадения, взаимното неразбиране между хората и защо при Шекспир говорим за герои, докато при Чехов по-скоро става дума за образи.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува актрисата Боряна Йовчева – невероятно талантлив, смислен и вдъхновяващ творец и човек, не само заради актьорските си умения, но и защото е сред онези представители на тази гилдия, които не се притесняват да изразяват открито личната си, гражданска позиция по невралгичните теми в обществото ни. За отдадеността си на важните обществени каузи, на които се е посветила, през миналата година Боряна беше удостоена с приза „дигитален будител“ в кампанията на българския хелзинкски комитет. Говорим си за двете изключително интересни и нетрадиционни заглавия с нейно участие, появили се от началото на 2026 г. в репертоара на два от водещите софийски театри – „Жената конбини“ с режисьор Марий Росен, по романа на японската писателка Саяка Мурата, на сцена Апостол Карамитев в Народния театър и авторското представление на Георг Жено и Анастасия Тарханова „Лейди Макбет или седем начина да убиеш някого“, на сцената на театър 199. И още, за документалния проект „Да живее България“, чието трето издание можете да гледате на 5 май в Топлоцентрала, за курсовете по актьорско майсторство за любители – още една от личните ѝ каузи, за нуждата от промяна както в сферата на културата, така и в обществен, и политически план.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/

В новия епизод на подкаста „Среднощен експрес“ имам щастието да ви срещна с биатлонистката Лора Христова, която преди малко повече от месец, на зимните олимпийски игри в Милано-Кортина, спечели бронзов медал в индивидуалния старт на 15 км и само на 22-годишна възраст се изкачи на почетната стълбичка, повече от две десетилетия след олимпийския триумф на Катя Дафовска, последван от бронза на Ирина Никулчина. Говорим си за стойността на това отличие и мястото, което то заема в нейната личностна скала, за спецификата на биатлона, съчетаващ в себе си две, на пръв поглед, несъвместими една с друга дисциплини – ски бягането и стрелбата, за безупречните ѝ изяви на огневия рубеж в Италия, превърнали я в биатлонистката с най-малко сгрешени изстрели на олимпийските игри, за титулуваните специалисти в треньорския ни щаб и тяхната методика на работа, за съотборничките ѝ в националния отбор, за най-ярките спомени, които са се запечатали в съзнанието ѝ от онзи незабравим 11 февруари – денят, в който спечели олимпийския медал. И още, за първите ѝ стъпки в биатлона, за сериозните ѝ успехи в летния биатлон, за целите, които ще преследва през новия сезон и за мечтата ѝ да лети – и в буквалния, и в метафоричния смисъл на думата. Каня ви на вълнуващо пътешествие в света на Лора Христова – едно момиче, което благодарение на чара и успехите си се превръща в един от най-красивите ни посланици по света и е прекрасно, че тепърва много хора ще опознават страната ни именно чрез нея.

Ако обичате българските театър, кино, музика, спорт и култура, подкрепете ни в Patreon: ⁠⁠⁠⁠patreon.com/user?u=94307588⁠

В новото издание на предаването „Без маски“ ни гостува режисьорът и директор на театрална работилница Сфумато – професор Маргарита Младенова, всяка среща с която е предпоставка за един смислен и задълбочен разговор, както за професионалния ѝ път в театъра, така и за духа на времето, в което живеем. Разговор, който е в състояние да вдъхнови всеки чувствителен и интелигентен човек да търси по-често съприкосновение със света на изкуството. Говорим си за най-новото ѝ заглавие в репертоара на Сфумато – „Трябва и някакво действие, Хамлете“ по кратките разкази на Боян Крачолов, за новата версия на спектакъла по романа „Идиот“ на Достоевски, за ролята си в който младата актриса Паола Маравиля получи тазгодишната награда Икар за дебют, за отвореното писмо на професор Младенова и нейната позиция по отношение на недостатъците в системата за финансиране на българските театри, за това кога допуснахме презумпцията за невинност – един от фундаментите на правовата държава, на практика да бъде погазена и превърната в презумпция за виновност, за проекта „Пристройката“, за младите в изкуството, и още, и още.

„Без маски“ е предаване на радио Алма Матер: https://www.radioalmamater.bg/